„Ние реално още не можем да шием.“, представят ни се Велимир и Андон, но не ни се вярва. Будни сме в неделя сутрин, само за да видим как шевът сглобява дизайнерските им престилки. Етаж под асфалта на Гурко, в малко ателие, двамата кроят суров деним и го превръщат във втора кожа за всякакви майстори (като познатите ни в Ракета ракия бар, Street Chefs и màtzalo). Докато изправят ъглите на плата върху импровизиран плот, един барман/бариста и един суши шеф ни разказват за завоите на историята, която води до модела „под конец“. „Първата ни престилка на нищо не прилича, но още си я пазим – по нейните несъвършенства развихме дизайна си. Няма да забравим и домашната версия на топъл печат, с която опитвахме да правим етикетите. Вместо машината, която виждате, използвахме канче за вода, менгеме и фризер – направо не е за разправяне какво се случваше с тях“.
Виж цялата статия тук>>
Благодарности към Програмата и по-специално към Емануела Иванова и Анелия Тодорова!